h1

Генетично предавани заболявания при лабрадор ретривърите.

януари 17, 2008

Безспорно породата Лабрадор Ретривър е една от най-популярните и обичаните по света. Лабрадорът в представите ни е типичнотто семейно куче, което е показател за семеен уют и конфорт, за стопани с добри и сговорчиви характери. Лабрадорът е едно щастие на четири крака, което винаги е настроено положително и любеобвилно. Преди да вземете окончателно решение, обаче, дали това е вашата порода куче трябва да знаете, че лабрадорите наред с всичките си положителни черти носят над 250 генетично предавани болести, сред тях най-често проявените са на очите и костната система. Част от тези заболявания се предават чрез комплексни гени, които много трудно се проследяват и избягват в поколенията ( например за проявата на Тазобедрена дисплазия, отговарят комбинация от над 15 гена). Тук се намесва и фактора развъждане от непросветени или нелояни развъдчици, които не са правили тестове на бъдещите родители за най-често срещаните генетично предавани заболявания като тазобедрена дисплазия, катаракта, глаукома и т.н Дори и родителите да са изследвани това отново не е гаранция , че тяхното дете ще бъде здраво.
Добре е преди да решите да вземете куче от тази порода да се запознаете с най-често срещаните генетично предавани болести характерни за породата, за това какви последици имат тези заболявания за кучето и да си дадете сметка дали можете да поемете отговорността, ако това недай си боже се случи на вашето куче.

Заболявания на костите и ставите

Дисплазия на тазобедрената става

Тазобедрената дисплазия представлява неправилно сглобена тазобедрена става. Причините за това могат да са най-различни. Около 60% от тазобедрените проблеми са генетично обусловени и представляват недобре развити ставни повърхности – глава на бедрената кост или ацетабулум. Понякога наднорменото тегло по време на растежа, прекомерното физическо натоварване, травма, могат да са причина за развитие на тазобедрена дисплазия. Някой кучета се раждат с едностранни или двустрани сериозни проблеми в тазобедрената става поради недобра вътреутробна позиция.

Лакътна дисплазия

Това е заболяване с генетичена обусловеност при кучетата от едри и гигантси породи, но от него страдат и ретривърите. Развива се в едната или и в двете лакътни стави. Изразява се в куцота, която често се проявява между четвъртия и шестия месец от рождението на кучето.Първоначално кучето куца леко, с времето и напредването на болеста куцотата се увеличава – доколко зависи от степента на заболяването.Кучета с тежки форми на лакътна дисплазия не бива да се развъждат, но при подходящи грижи, диета с по-голямо количество белтъци, може да се подобри състоянието на ставата.

Заболявания на очите

Заболявания на очната леща

Катаракта

Представлява помътняване, потъмняване на очната леща, което в последствие може да доведе и до пълна слепота.Най-често боледуват и двете очи.Заболяването може да се развие и слез 6тата година от живота на кучето.При младите кучета очните лещи са прозрачни и гъвкави, но с възрастта се втвърдяват, помътняват – стават синьо-сиви. Болната леща може да се отстрани оперативно, но само ако няма дегенерация на ретината и ако лещата причинява на кучето пълна слепота.

Вродена катаракта

Може да се види веднага щом кученцето отвори очи.Лещата представлява бял, светлоотразяващ обект в окото. Този тип катаркта почти не се среща при лабрадорите, но за сметка на това е по-често срещан при голден ретривърите, които носят доминантен ген за тази болест.

Заболявания на ретината

Генерална прогресираща атрофия на ретината

Това е заболяване за пръв път открито, като болест при ирландските сетери.Известно е още като нощна слепота, понеже болната ретина не може да улови малкото светли лъчи в сумрака. Борбата с тази болест при ирландските сетери била успешна, понеже унаследяването ставало чрез доминантен ген и болните животни се изключвали от развъждане.По късно станало ясно, че от подобно заболяване страдат и пуделите, само че при тях унаследяването ставало различно, а и болеста се проявявала по-късно, така че било невъзможно да се изолира. Така изследователите разбрали, че имало различни видове прогресираща атрофия и ги обединили в група.
При ретривърите прогресиращата атрофия на ретината е с късно начало. Възможно е болеста да се диагностицира с помоща на офталмоскоп и преди да се прояви – около четвъртата, шестата година от живота на кучето. Болеста представлява слаба и постепена дегенерация на фоторецепторите, които поглъщат светлината в задната част на окото.Затова слепотата се развива много бавно.Препоръчително е изследване с офталмоскоп да се направи за пръв път на 3 годишна възраст и след това всяка година да се следи за състоянието на ретината на ретривърите.

Централна прогресираща атрофия на ретината

Това заболяване води до пигментна дистрофия на епителния слой на ретината.За разлика от другите видове, тя причинява дневна слепота. Атрофията протича в центъра на ретината, където са разположени основното количество фоторецептори за светлина, затова очите не виждат даже и ярката светлина. За щастие това нарушение рядко прогресира до пълна слепота. Типично за болеста е светлокафяво петно в центъра на отразяващата част на ретината.

Дисплазия на ретината

Бива два вида –Пълна и Мултифокална.
Лабрадорите са по-предрасполозжени към по-тежкия вид Пълна дисплазия на ретината. При дисплазията освен мъртви участаци ретина има и отлепване, което пректически води до пълна слепота. Пълната дисплазия на ретината се развива още в ранна детска възраст. Разпознава се по бялото замъгляване на окото. Още преди кученцата да прогледнат се отлепва ретината в задната част на окото.Парченцето отлепена рентина застава, като свободно плуваща част в тъканите зад лещата.Едното око може да изглежда по-голямо от другото и често не се движи. Почти винаги в окото с отлепената ретина след време се развива и катаракта.
Мулктифункционалната дисплазия, може да се наблюданва по-скоро при офталмоскопски преглед.По ретината и диска на зрителния нерв се виждат сиви резки, но това не се отразява на зрението. Резките нарастват заедно с нарастване на очната ябълка отново не влиаят на зрението. Мултифункционалната дисплазия в Англия не е фактор за определяне на развъдна годност при ретривърите, тъй като по никакъв начин не влиае на зрението.

Глаукома

При глаукомата окото се изпълва с течност, която оказва налягане върху ретината и лещата и способства за потъмняване на роговицата.Ако болеста не се лекува в ранен стадии може да доведе до загуба на зрение. Глаукомата е наследствена при голден ретривърите и не се унаследява при лабрадор ретривърите.

Липидоза на роговицата

Изглежда,като бяло петно закриващо част от предната повърхност на окото.Рядко предизвиква пълна слепота, но може да причини доста неудобства. Това заболяване обикновено е свързано с количестото на мазнини в порциона на кучето – излишните се отлагат на окото. Няма дани за генетическа предрасположеност към това заболяване нито при лабрадорите, нито при голдън ретривърите.

Ентропия
Състоянието известно като Ентропия, вероятно е наследствен дефект на миглите. Наблюдава се при някой ретривъри, като мигла забита навътре към окото.В този случай има обилно сълзотечение. На всяко мигане, мигличката се впива все по-навътре и образува язва в роговицата. При по-тежките слуай обратно стоящата мигла се отстранява оперативно, при по-леките се лекува с различни мазила за роговицата.Докато кучетата растът, черепът им се променя, от там и позицията на миглите спрямо окото.Завъртяните косъмчета могат отново да тръгнат към роговицата. Смята се, че малките очи са по-предрасположени към ентропия.И действително е така, особено ако кучето лошо се храни и губи килограми , тогава мастния слой зад окото изтънява и очната ябълка се спуска по дълбоко в очната падина

За по-голяма сигурност преди да си купите куче от тази порода винаги настоявайте развъдчика да ви представи изследванията и снимките на родителите, плюс медицински заключения за тяхното здравословно състояние по отношение на генетично предаваните болести.

Advertisements
h1

История на породата

януари 7, 2008

Лабрадор е една от най-популярните в целия свят породи, заема едно от първите места в рейтинга по популярност във Великобритания, САЩ, и почти всички страни от западна Европа. Кралицата на Великобритания Елизабет втора и принцовете Чарлз и Андрю, Кралицата на Белгия и Принцесата на Монако, Жак Ширак, Тед Търнар, Венеса Паради и Арнолд Шварценегер – това е само малка част от списъка на щастливите собственици на лабрадори. В нашата страна тази порода става все по-известна и любима , и това не е случайно – хората постепенно разбират, че не винаги е добре, кучето да хапе или лае, сиреч да охранява. Още повече че сред големите кучета , лабрадора е оптималният избор за всеки градски жител. Той има стабилна психика и добро здраве, не застрашава никого при общуване, неговия приятен и доброжелателен характер допада на всеки член от семейството. Тази порода е универсален компаньон, чувства се добре в жилището, с радост ще те придружи и на разходка в парка, както и на лов, ако това е хобито ти. Лабрадорите с удоволствие донасят простреляната птица, както от сушата така и от вода.Лабрадорите обожават да плуват и донасят. Лабрадора е любимеца в семейството – плюшена играчка, бавачка за децата, куче подходящо за спорт – истински спортсмен – старателен и трудолюбив.
Лабрадора не изисква от стопанина си дълги часове прекарани в обучение, защото това е една от най интелигентните породи – разбира бързо какво се иска от него и го изпълнява старателно. Лабрадорът е добра компания и за по-възрастен човек. Това е куче, което не изисква големи натоварвания, достатъчна е едночасова разходка в парка два пъти на ден. Ако взимате такова куче не разчитайте на неговите охранителни способности, с годините в селекцията на тази порода са положени големи усилия да се съхрани дружелюбния нрав, лабрадора е готов да угоди на всеки един човек.
За пръв път за лабрадора се споменава 1539 година . В отчета на кораба “Мериголд” в района на пролива Кабота, екипажа описва “ туземци с техните кучета, черно оцветени, на размер по-плътни от Борзой, които ги следвали по петите.” Това черно Нюфаундлендско куче се явява главния родоначалник на съвременните лабрадори, нюфаундленди и някой други породи. Фарли Моует , канадски писател и биолог, в своята книга “Морски трагедии” пише, че до 1950 година, кучета имащи отчетливите признаци на родоначалниците на лабрадорите, все още са се срещали по някой крайбрежия на о-в Нюфаундленд, където били наричани просто “водолази”
Блейн в “Енциклопедия на древните видове спорт” от 1840 г е отбелязал множество черти, които и днес ни привличат към тази порода – добро обоняние и послушание: “Спортсмените предпочитат Сейнт –джонската порода по много причини, защото това са неголеми, лесно управляеми и разбрани кучета – те имат превъзходно обоняние..Джентълмените ги намират толкова предани, толкова умни и така бързо изпълняващи команди, че започнали да ги използват за най-различни видове спорт и с удоволствие да ги отглеждат в домовете си.”
В периода 1865 до 1870 г важен източник на информация за селския живот било списанието “ The Field „, в което може да се намери голям обем от писания за кучетата от Нюфаундленд. “ В окръга Сейнт – Джон се срещат голямо количество средно големи, гладко космести черни кучета с височина в холката 45-60 см, наричат ги лабрадори. Много от тях са превъзходни ретривъри, но това не са Нюфаундлендите, те само са се родили на същия остров.” Велш – редактора на това списание , в своята знаменита книга “ Stonehenge on the Dog “ 1879 отделя цяла глава на Сейнт-Джон или лабрадора.

johnnie1.jpg

Сейнт-Джон

: Тук да уточня географските понятия.
Нюфаундленд и Лабрадор (на англ. Newfoundland and Labrador, на френски: Terre-Neuve-et-Labrador в превод „Новооткрита земя и Лабрадор“) е една от десетте провинции на Канада. Името Лабрадор идва от фамилното име на португалски изледовател. Географски Нюфаундленд и Лабрадор се състои от остров Нюфаундленд и региона Лабрадор на Атлантическия океан. Нюфаундленд и Лабрадор е с обща площ от 405 212 км² и население от 509 677 жители. (2001)

newfoundland_and_labrador-map.png

Нюфаундленд е острова оцветен в червено, Лабрадор е полуострова оцветен в червено

Ето го острова гледан по-отблизо

newfoundland.gif

Иберийската връзка

Мари Розалин Уилямс в своята знаменита книга “Двойното предназначение на Лабрадора”1969г публикува снимка на Cane di Castro Laboreiro, порода намерена в Северна Португалия. Тя предполага, че това лаброподобно куче може да се окаже основа , от която е започнало развитието на породата на Нюфаундленд. Португалците били велика нация от мореплаватели. Няма съмнение в това, че те взели със себе си кучета в Новия свят. Същата тази снимка била използвана много по-рано в книгата на Хаб Бард “ Работните кучета по света” 1947г Той описал тази порода, като португалско пастирско куче, дал съвсем детайлно описание “ Глава широка, с ясно изразен преход от челото към муцуната, очи среден размер, поставени по-скоро косо, имат формата на мида и са тъмни на цвят, , уши поставени широко, с широка основа, триъгълни и висят не както при хаундите, муцуната е с голяма дълбочина със здрави и силни редици зъби. Тялото е с обичайна форма, по скоро леко разтегнато, отколкото квадратно, покрито със здрави мускули, с дълбоки гърди и прибрана поясница, лапите със със среден по размер кости, прави, мускулести с кръгли компактни стъпала, опашката е със средна дължина , поставена ниско и се държи хоризонтално, когато кучето се движи.Козината е къса и много гъста, гладка на муцуната, ушите и предните крака. Цвят – всички оттенъци на сивото и различна петнистост. Височина 60см за мъжките, 55 за женските. Тегло относително голямо – средно 35 кг за мъжките и 25 кг за женските.”
Неотдавна семейство Г.А.О. Дженкинс, собственици на развъдника за лабрадори . „Beadles „, почивали в Алгавре, Южна Португалия. Там пред една бакалия видели стар черен лабрадор, кротко спящ на слънце. Те предположили, че това е куче оставено там от Английско семейство и се обърнали към собственика на магазина с въпроси относно кучето. Но той им казал, че това е неговото куче, което принадлежи към изконно Португалска порода и такива кучета има много в окръга. Заинтригувани от това откритие целия остатък от отпуската на семейството бил посветен на издирване на такива кучета, които се оказали в изобилие , черни, жълти и петнисти. Въпреки, че Дженкис открили редица различия , всички тези кучета ужасно много приличали на лабрадори.Във всяка достъпна литература има препратки към иберийските корени на лабрадорите.canedicastrolaboreiro.jpg

Cane di Castro Laboreiro
Английските аристократи започнали да купуват тези кучета , при това полагали много усилия, да съхранят породата чиста, въпреки, че някой добавяли кръв от други ретривъри или сетери. В родословията на повечето лабрадори няма кръв от други породи.Лабрадора се установил, а и останал до ден днешен най-популярното куче за апорт на дивеч.За висшата аристокрация си остава чест да имат такова куче ( самата кралица на Англия е собственик на един от известните работещи развъдници) При това в породата се култивират и работните качества необходими за ретривърите: издръжливост, сила, любов към водата, а за по-меко подаване на дивеча, често предпочитали кучета с непълна зъбна формула.
Както е известно лабрадорите са в три цвята : Черен, Жълт и Шоколадов. От начало се признавали само черните екземпляри. Първите две жълти кученца лабрадори , за пръв в историята на породата били получени от двама черни родители и в рода на които имало само черни предци от Майор Редклиф в 1899г. Мъжкия получил името Hyde Ben и станал първият регистриран жълт лабрадор в Англия. Това куче станало основа за тези развъдници, които се заинтересували от този цвят. Шоколадовия цвят от време на време се появявал в поколенията , но бил признат от стандарта много по-късно.
Всички съвременни лабрадори произлезли от развъдниците на Английски знатни особи от началото на века. Интересен факт е когато в 1933г от Нюфаундлен била донесена двойка кучета за обновление на кръвта, техния тип на практика не се отличавал от развъдените кучета в Англия! Това още един път доказва с какво внимание английските развъдници съхраняват чистотата на популацията.
От средата на 60те години в породата започнали явно да се отделят работни (ловни) и шоу линии, въпреки че разликата между тях понякога е толкова значителна, че даже е трудно да си представим, че това е една и съща порода. Работните линии никога не се смесват с шоу линиите , целия живот на тези кучета минава на полеви изпитания и шампионати , сред тях има Полеви Шампиони ( Field Trail Champion – F.T.Ch), които не трябва да се бъркат с Шоу-шампионите. Работните кучета, като правило са с по-леки кости, по слаби и сухи. Шоу лабрадорите имат съвсем друга външност – достатъчно здраво куче , с масивни кости и обемна гръдна клетка, мощна глава и широка запълнена муцуна. Но без да гледаме на различията във външния вид от лабрадора се иска винаги само едно: прекрасен контакт с човека и това може да се прояви само със специална експертиза – било то на полеви изпитания или екстериорна изложба.
През 70 години на Шоу-ринга се появили няколко различни типа: по-къси и тежки, с широки черепи и тежки къси муцуни. В настояще време в породата се наблюдава тенденция към тип кучета с ъс здраво телосложение , здрави, но и елегантни, голямо внимание се отделя на правилното заъгляване на крайниците, по-леки и ефектни движения. Водещите развъдчици се борят за по-добри работни качества при лабрадорите, мечтата е да се възроди отново титлата Двоен Шампион (Шоу и полеви) , която е съществувала в довоенното време.
Присъстват и такива неголеми вътрепородни различия между кучетата от черните и жълти линии. Като правило черните кучета са с по-разтегната форма, отколкото жълтите и с някой разлики в строежа на главата. Стандарта признава три цвята в породата: Черен, Жълт и Шоколадов. В последните години в световен мащаб се наблюдава тенденция към увеличаване поголовието на шоколадови линии, които изглеждат много ефектно. В Европа избягват смесването на жълти и шоколадови линии, тъй като това води до изсветляване на шоколадовия цвят и появяването на светли очи и жълти кучета с липса на пигментация. В САЩ не се придържат към подобни принципи и много често се срещат връзки между жълти и шоколадови лабрадори.
Основното поголовие от лабрадори е средоточено в развъдници във Великобритания, Сащ, Франция,Белгия, Холандия и Скандинавските страни. “Законодателите на модата”, както е известно все още остават Англичаните – при тях са най-известните развъдници и най-голямото поголовие от лабрадори ( произвеждат се над 30 000 кученца годишно) , въпреки неголемите размери на страната. Всеки по -сериозен развъдник зад граница винаги се старае в своето развитие да се равнява на Английските и да работи предимно на базата на Английски кръвни линии. Разбира се след време във всеки развъдник се получава собствен тип куче, при всички съществуват собствени принципи на развъждане при подбора на двойките и интуиция и развъдника в крайна сметка или получава всемирно признание или постепенно угасва.
В настоящето световно признание и известност са получили Английски развъдници като Bradking, Blondella, Cambremer, Poolstead, Rocheby, Lejie, Sandylands, Kupros и много други

Селекция и развитие

Можем определено да кажем, че черните водни кучета са пристигнали от Нюфаундленд. От къде са се взели техните предци може да е несигурно, но на един епизод от ранната история на породата можем напълно да се доверим. Това е разказ за това как едно семейство се заело с породата и я намерило напълно подходяща за своите цели. В статия в списание“ The Field “ от февруари 1990г граф Мелмсбъри пише за своя прадядо, втория граф Мелмсбъри, който в 1823 или 1824 г купил кучета, които тогава се наричали малкия Нюфаундленд. По това време Мелмсбъри се намирал в Херн в Дорсет, имението му било разположено в дълбока долина, която често била заливана от река, там имало и много много дивеч.

heron_court_malmesbury.jpg

Имението Malmesbury
Преминавайки недалеч от Пул, Мелмсбъри втори видял кучета с кораби от риболовна флотилия от Нюфаундленд. Те така бързо и естествено намирали донасяли риба , че графа на мига решил, че тези кучета са идеални за претърсване и подаване на дивеч и че с тях може да се ловува прекрасно в неговия дом. Това имало решаващо значение.

stjohnsdogs.jpg

Приблизително така изглеждали кучетата докарани в Пул
В статия за “ The Field “ от декември 1989г. Уилсън Стефенс отбелязва, че в повечето големи имения малко се използвали превъзходните породи ретривъри. Това било факт до момента в който не се появило оръжие за лов с пълнител. До този момент лова бил лежерно занимание, използвали се двуцевни пушки. Пойнтерите, сетерите и другите ловни кучета се пускали за една или максимум две убити птици за изстрел, през останалото време почивали. В това време не било толкова нужно бързо и ефективно събиращо дивеч куче.
Повсеместно в Британия и в други дворянски семейства оценили породата , купувайки кучета от северните пристанищни градове, като Гринок, който търгувал с Нюфаундленд. В книгата на Спрака “Лабрадор Ретривър” е цитирана забележката на Лорд Джордж Скот за това, Че херцог Бекклей и граф Хоум имали лабрадори, но през втората половина на XIX век породата почти отмряла , запазили се само в някой местности на Южното крайбрежие на Англия. После Лорд Скот описва така възраждането на породата – “ Лорд Далкейд, шестия херцог Бакклей и дванадесетия граф Хоум изкарали няколко зимни сезона в Борнмут в началото на 1880 те години на лов (там имало първокласен дивеч – диви патици) Те били така смаяни от работата на кучетата на граф Мелмсбъри, особено във вода. Лорд Мелмсбъри подари по няколко кучета и на двамата лордове.”
Като начало с този подарък, лабрадорите започнали бавно да се разпространяват във великите домове на Британия, особено в обкръжението на Лорд Бакклей и Хейзал Лаорд Хоум.Очевидно Хейзал взел със себе си кучета, когато заминал да работи при Сър Фредерик Грехам, който по9късно позволил на своя зет Граф Верулам да вземе няколко екземпляра и да основе развъдник, с тази линия започва историята на развъдник “Munden”, принадлежащ на достопочтения Холанд Хайберт.
Кое е особено забележително, породата се е разпространявала само благодарение на своите забележителни работни качества.На Лабрадорите може да се каже им е провървяло, заради това че са ги притежавали богати и влиятелни хора, които не изкарвали пари от развъждане на кучета. Тези обстоятелства позволили на породата да се развива спокойно и в добри ръце. Може да се каже, че Лорд Джордж Скот е бил движен и от друг мотив пишейки книгата “Лабрадор” – това е желанието да покаже постиженията на неговото семейство и някой други известни семейства в поддържането на чистотата на породата лабрадор. За това той прилага и родословията на кучетата
В предисловието към своята книга той прямо заявява“ Както е видно, всяка достоверна породна линия в своето родословие произлиза от кучета , също описани в тази книга и води към основателя на породата лабрадор ретривър в нашата страна. Няма никакви доказателства, че по-рано са съществували някакви родоначалници към които можем да доведем родословията на истинските лабрадори.”
И действително , всички линии излизат от кучетата подарени от Граф Мелмсбъри на Лорд Далкейд и Лорд Хоум. Особено трябва да отбележим мъжкия Avon1885, развъден от лорд Мелмсбъри, който се счита за прародител на съвременната порода. Може да се допусне, че болшинството от съвременни породисти лабрадори произлизат в своето родословие от кучетата, живели в известни имения , и Бакклей и други собственици на имения поддържали чистотата на породата, но в крайна сметка все пак тук там се появявало използване на кучета от други породи в развъждането на лабрадорите.

h29-1.jpg

Avon

avon_nero_gyp.jpg

Нов статус

Във времето, когато Лабрадорите, постепенно се разпространявали в цяла Британия се изменила и ситуацията в лова. В статия за списание “ The Field “ Стефанс отбелязва, че методите за лов рязко се променили през 1860г, във връзка с появата на оръжие за лов с пълнител. Сега ловците вместо да зареждат, практически можели да поддържат непрекъснат огън по дивеча.В повечето имения подгонването на дивеча станало нормално.Сега били нужни по-голямо количество кучета, които да вдигат дивеча за ловците. При вдигането на голямо ято и непрекъснатия огън се отстрелвали много повече птици. Това означавало, че вече било необходимост добро, надеждно и бързо куче за търсене и подаване на дивеч, специализирано куче предназначено именно за тази работа.Естествено всички тези качества ги има лабрадора, но на попреден план излязъл Флеткоутед ретривъра. Това е съвършено друга порода , възможно да е смес от овчарка, сетер и до някаква степен лабрадор. Флеткоутед ретривърите били царете на лова цялата последна четвърт на XIX век, те се превърнали в много ефективни и управляеми ретривъри. Породата привлякла вниманието на много богати хора, които били доволни да дадат и доста голяма сума за един добър екземпляр. Както на лов, така и по изложби Флет коутед ретривърите били много популярни кучета в края на XIX век. Лабрадора останал в страни и бил почти забравен, въпреки че забравен не е точната дума – тези които познавали породата, винаги я поставяли на първо място.
С течение на времето се развили три причини, които изменили статуса на лабрадорите. Първата – още неуверено, но необратимо се наложили полевите изпитания за кучета, втората – нарасналата популярност на кучешките изложби, и третата, но най-значителната – благодарение на усилията на достопочтения Холанд Хайберт лабрадорите в 1903г били признати от Киноложкия Клуб, като отделна порода.
Лорд Честърфилд, мистър Портал и мисис Куинтин Дик съставили племенната книга и протоколите за полеви изпитания за ретривъри за 1899- 1922 г, публикувани от Лабрадор ретривърския клуб. Авторите написали “ В 1875г Киноложкия Клуб провел първите полеви изпитания за пойнтери и сетери, но честа за провеждането на първите полеви изпитания за ретривъри принадлежи на Обществото на Международната Лига на ловни кучета, и към това общество отправяме благодарността на всички, които от цялата си душа се интересуват от ретривъри. Първите изпитания за ретривъри са проведени през 1899г за смесена група ретривъри и шпаниоли, тогава победил Painter Флеткоутед ретривър..”
“1906 г станала знаменателна в историята на подобни изпитания. А. Холан – Хайбърт представил на изпитания Munden Single, първия лабрадор участвал в състезанието. До това време Флет коутед ретривърите винаги побеждавали Кърли коутед ретривърите, но от 1906 лабрадорите започнали да установяват небивали рекорди в работата за която се използват и до ден днешен…”
И действително в племенната книга е записан Munden Single, получил сертификат за заслуги на международни изпитания , проведени от Лигата на ловните кучета в Шербурн 1904г. Бавно, но сигурно лабрадорите започнали да доминират на полеви изпитания, така че – до Първата Световна война , повечето победи принадлежали именно на тях. Постоянни победители и прекрасни производители станали двама мъжки на майор Портал и Peter of Faskally на капитан Батър. Основите били положени. Станало ясно,че лабрадорите на полеви изпитания са по-добри от другите ретривъри, въпреки, че понякога ги побеждавали особено надарени Флеткоутед ретривъри, а по-късно и Голден ретривъри. Не минало много време и ловците започнали да си избират лабрадори, като ретривъри. Популярността на Флеткоутед ретривърите отминала, но не съвсем, в последните години породата започва да се възражда – особено на изложби. По късно напред излезли Голдън ретривърите , но на полевите изпитания за лабрадорите практически няма съперници.

peteroffaskally.jpg

Peter of Faskally

Изложби и съревнования

Може би за тези, които не обичат кучешките изложби , това ще е малко неочаквано заключение, но най-значителния фактор в стабилизирането на породата станал признанието и от Киноложкия клуб, което позволило на лабрадорите да участват в изложби. На кучешките изложби изведнъж се появили много лабрадори, което дало възможност за сравнение на кучетата. Определени мъжки екземпляри много бързо си създали име на добри изложбени кучета, благодарение на което станали и влиятелни производители. Няколко кучета създавали определен тип , това били действително победителите, и за това този тип се съхранявал и продължавал. Тези факти сами по себе си навеждат на определени мисли. По принцип до този момент Киноложкия клуб бил своеобразен регулатор на различните дейности в света на кучетата, но сега имало много ентусиасти на които определени аспекти от дейността на ключа не се харесвали. Например съществуващата практика да се регистрират кучета от смесени породи, като принадлежащи на породата на която най-много приличат. Това било разпространено сред шпаниолите, в голяма степен се срещало и при ретривърите. В 1916 година Horton Max спечелил два сертификата в състезания, като лабрадор, включително и СС на Cruft’s. При Max имало голям процент примес на кръв от Флет коутед ретривър, тай изглеждал като много красив лабрадор, но все пак не бил породисто куче. Затова след победите на Max се състояло събрание на големите развъдчици на лабрадори, на което събрание било решено да се създаде клуб за защита и реклама на породата. И още веднъж, това била група от изключителни хора, хора заможни и много способни, така че решено – бил образуван клуб.

Клуб на лабрадор ретривърите

Клуба бил основан през 1916 г, негов пръв председател станал достопочтения Холанд-Хайбърт, лорд Кнатсфорд. Този пост той заемал до своята смърт в 1935г Секретар станала мисис Куентин Дик, Лорна, графиня Хоув, която заемала този пост 45 години. Клуба станал център за развитие на породата, особени усилия били полагани за провеждането на полеви изпитания и защитаването на интересите на породата в Киноложкия клуб. За изработване на породния стандарт на лабрадор ретривъра, в клуба бил създаден комитет. По-късно този стандарт бил приет от Киноложкия клуб. През следващите години този стандарт бил много пъти променян и подобряван, въпреки че някой съвременници предпочитат да се придържат към оригиналната версия.
Клуба внимателно следил за благосъстоянието на ловците, от които в този момент зависело бъдещето на породата. В началото от тях не се искали такси за постъпване в клуба, но в последствие трябвало да платят концесионна вноска. Клуба не организирал самостоятелни изложби, но предвиждал специални награди на други изложби. Първоначално специалните сертификати се давали само на кучета с двойно предназначение, или на такива представяни на изложбите от ловци.През годините напред били създадени още много клубове за реклама на лабрадорите, предимно на местно ниво , но и до днес няма съмнение, че победата в изпитания проведени от Клуба на Лабрадор ретривърите, или сертификат от същия клуб на шампионат, си остават изключителна награда.

Графиня Хоув

Някой коментатори считат, че лабрадорите са открити от графиня Хоув, но не е така. Когато графинята се заема с лабрадорите, породата вече била определена, макар и в неголеми граници. Графинята бързо станала доминираща фигура в света на лабрадорите, нищо значително в развитието на породата не убягвало от нейното внимание. Графиня Хоув участвала в комитета за организацията на полеви изпитания при Киноложкия клуб, което само по себе си си е голямо постижение, защото Киноложкия клуб бил чисто мъжка територия.Дълги години Графинята останала единствената жена в този комитет. Няма съмнение, че Графиня Хоув имала голямо влияние. В допълнение към своята административна дейност Графиня Хоув основала чудесен развъдник за лабрадори (BANCHORY ), който произвел цял отряд шампиони по изложби, полеви изпитания и двойни шампиони. От десетте двойни шампиони графинята имала четири Banchory Bolo, BanchoryPainet, Banchory Sunspeck и Bramshaw Bob.Нейните работни кучета побеждавали на съревнования на най-високо ниво, нейния знаменит шампион на полеви изпитания бил шампиона Balmuto Jock, станал трикратен шампион на състезания за ретривъри. Двойния шампион Bramshaw Bob две години подред ставал Бест ин шоу на Cruft’s. В течение на 15 години, до Втората световна война, развъдника Banchory бил на върха на своя успех.Графинята не могла да задържи това положение в следвоенните години, въпреки, че тя имала още едно знаменито изложбено куче – шампиона British Justice.
К.Макки Сандерсън в Племенната книга на лабрадор ретривърите за 1949 година пише за графиня Хоув: “ Безспорно, тя беше най-добрия и полезен приятел на нашата порода за последните 25 години. Нейната енергична пропаганда на интересите на породата, постоянните успехи на изложби и полеви изпитания в голяма степен способстваха за развитието на интереса към лабрадорите и нарастващата им популярност при жените.Смелите действия на лейди Хоув така по необичаен начин помогнаха на породата. Тя купуваше кучета за изложби, работа и пропаганда за породата, и на нея в много по-голяма степен, отколкото на други , принадлежи заслугата за това, че сега лабрадорите заемат водеща позиция в света на ловните кучета.”

bramshaw_bob_ingleston_banc.jpg

Промяна в разбиранията за цвета на козината

Друга важна крачка напред било признаването на жълтия цвят за породата, макар и доста бавно и неохотно.Първоначално в кучилата се раждали кученца с различен цвят, но повечето развъдчици считали, че лабрадорите, това са черни кучета с няколко бели петна на допустими места. Съдбата на кученцата с други цветове била предопределена по рождение. Семейство Редклиф регистрирали жълтия Ben of Hyde, като лабрадор, и с това кучетата с жълт цвят започнали да се разпространяват в породата. В самото начало на развъждането на кучета с жълт цвят Вероника Уормленд се заинтересувала от тези кучета, вероятно в отговор на предишната забрана на цвета, тя с двойни сили се заела с развъждането и рекламата на жълтите лабрадори. Съвместно с други ентусиасти, но основно благодарение на нейните усилия, в 1924година бил създаден Клуба на жълтите лабрадори.Неговата главна цел била да осигури благоприятни условия за представянето на жълтите лабрадори на изложби и полеви изпитания, които по-рано били недостъпни за тях. Цвета получил мощен тласък благодарение на едно изключително куче, мъжкия Golden Morn, който може да се намери, като първоизточник на всички родословия на жълти лабрадори, а също и най-успешното изложбено куче в този период – шампиона Banchory Danilo. Независимо от това,че последния бил черен, той носел в себе си жълт ген.Повечето родословни жълти лабрадори произлизат от дъщерите на Golden Morn и Danilo.
Шоколадовия цвят претърпял същото съпротивление и недоверие, но импулса в неговото развитие станали победите на изложби на знаменитото куче от 70-те години, шампиона Follytower Merrybrook Black Stormer, шоколадов на цвят. Начело с него, лабрадорите с шоколадов цвят на козината започнали бързо да прогресират. Но трябва да отбележим, че от гледна точка на ловни способности, най-добри си остават черните лабрадори.Някой хора предпочитат жълтите и успяват добре да ги обучат, а шоколадовите имат най-недобри ловни способности.

follytower.gif

Follytower Merrybrook Black Stormer

h1

Какво представлява една киноложка изложба

януари 4, 2008

Може да ви прозвучи невероятно, но едно случайно решение – да покажеш кучето си на изложба, може да промени живота ти за винаги! Хора с най-обикновен начин на живот, до толкова се запалват, чак света им се преобръща и избират за винаги кинологията за своя професия. Не точно професия, защото в България за съжаление, това не е нещо от което човек може да се издържа, но да кажем в свое много скъпо и обсебващо хоби.
За да постигнат максималното в света на кучешките изложби, така наречените професионалисти пътуват за изложби по целия свят, представят кучетата си пред световно известни експерти, посещават скъпо струващи семинари, обменят опит със големи, ерудирани развъдници!!! Това е основното занимание за хора, които развъждат, отглеждат и представят, кучета шампиони!
Но какво привлича хиляди, най-обикновени хора от Европа, Северна и Латинска Америка, Австралия, Азия и т.н., да прекарват свободното си време, забавно, представяйки домашните си любимци на киноложки изложби? Какво печелят те от това? Какво ги увлича?
Една от причините е , че на такава изложба, можеш да срешнеш много хора, които също като теб, обичат кучетата си! Споделяте еднакви симпатии към една и съща порода. Понякога дори конкурентите ти могат да станат твои приятели за цял живот!
С изложбите започваш един нов социален живот, сред хора със същите интереси. Постепено в разговори с тях сред изложбената треска попадаш във фантастичния свят на състезанието!
Започваш да пътуваш по нови места, прекарваш незабравими уикенди, а опиташ ли веднъж от опияняващия вкус на победата, разбираш, че това е преживяване, което с нищо не може да се замени!
Всичко от което се нуждаете , за да започнете е куче с родословие и ноу хау за това как да го представите. Разбира се предстои ви и много труд, но труда е увлекателен и сладък, а много често е възнаграден с небивал успех!
Това е и едно чудесно занимание за вашето куче, обръщате му много внимание, водите го на интересни места, радвате му се страхотно винаги след изложба, защото независимо как се е представило, кучето трябва да остане с добро впечетление,за следващия път! Определено е по-интересно от еднообразието – разходка, сън, храна!
Понякога съм чувала изказвания -горкото куче, мъчат го с изложби, но в действителност, това са най-добре отглежданите екземпляри в кучешкия свят. Перфектна храна, за перфектна форма, спорт и физически натоварвания, за перфектно телосложение, скъпа козметика, хранителни добавки и претъпкан гардероб с представителни нашииници! Всъщност едно от местата на които можете да научите, най добрия начин за отглеждане на вашето куче е именно изложбата!

show.jpg
Какво всъщност представлява състезанието? Много хора дори присъствали на киноложка изложба си задават този въпрос! Какво означават всички тези CAC-ове, CACIB-и, BOB-ове, които кучето печели? И защо всички са толкова щастливи от спечелването на страно звучащите титли?
Ето на кратко отговорите на повечето от тези въпроси.
Важно е да знаете, че за да участвате на една такава изложба е необходимо първо да се запишете и да платите такса в съответната федерация или киноложко дружество организатор на събитието. Обикновено организаторите предоставят бланка за участие, която желаещите трябва да попълнят – в нея се вписват всички необходими данни за кучето, като пол, възраст, клас в който желаете да участвате, номер на родословието и т.н
Това предварително записване за участие се налага, тъй като обикновено за всяка изложба се издава каталог с имената на всички участници и данни за техните собственици с телефони или адреси за контакти. Този каталог е много удобен, когато на една такава изложба си харесаш бъдещ родител от който искаш кученце или подходящ партньор за твоето куче!
Това е основната схема за участие в изложба по КЛАСОВЕ:

Клас БЕБЕ кучета на възраст от 3 до 6 месеца

Клас ПОДРАСТВАЩИ кучета на възраст от 6 до 9 месеца

Клас МЛАДИ кучета на възраст от 9 до 18 месеца

Клас МЕЖДИНЕН кучета на възраст от 15 до 24 месеца

Клас ОТКРИ кучета по- въэрастни от 15 месеца без значение на спечелени титли и оценки.

Клас РАБОТЕН кучета по- въэрастни от 15 месеца с работен сертификат

Клас ШАМПИОНИ кучета по- въэрастни от 15 месеца със сертификат за национален или интершампион издаден от FCI

Клас ВЕТЕРАНИ кучета по – възрастни от 8 години

Освен по породи и класове, кучетата участници в изложбата са разделени и на породни групи – 10 на брой групирани и определени от международната федерация по кинология FCI.

http://www.fci.be/nomenclatures.asp?lang=en&sel=0

ОЦЕНКИ:
МНОГО ПЕРЕСПЕКТИВНО, ПЕРЕСПЕКТИВНО, НЕ ПЕРЕСПЕКТИВНО-
Оценки за кучетата от класовете БЕБЕ и ПОДРАСТВАЩИ

ОТЛИЧЕН, МНОГО ДОБЪР , ДОБЪР, ЗАДОВОЛИТЕЛЕН, ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ- Оценки за кучетата от класове МЕЖДИНЕН, ОТКРИТ, РАБОТЕН и ШАМПИОНИ

При кучетата с оценки ОТЛИЧЕН, отделно за мъжки и женски, се извършва класиране от 1 до 4 място. Всички останали кучета с оценки ОТЛИЧЕН, но след 4 място, и тези с оценки по-ниски от ОТЛИЧЕН не се класират по места.

ТИТЛИ:

Титлите могат да бъдат присъждани без оглед на броя на участващите кучета, когато качествата на кучето позволяват и по преценка на съдията.
Best junior: Най-красиво младо куче от породата – присъжда се на едно мъжко и едно женско куче с оценка ОТЛИЧЕН 1 място от младшия клас.

САС: Титлата САС означава кандидат за национален шампион по красота. Куче получило 3 САС-а в продължение на повече от 6 месеца и един ден, при поне 2ма различни съдии става шампион на България по красота.
Титлата САС се присъжда на 1 мъжко и 1 женско куче, победители в класовете междинен, открит, работен и шампиони задължително с оценка ОТЛИЧЕН 1 място.
Res. CAC: Резервен кандидат за национален шампион по красота. Присъжда се на мъжко и женско куче, победители в класовете междинен, открит, работен и шампиони задължително с оценка ОТЛИЧЕН 2 място
CACIB: Титлата CACIB означава кандидат за международен шампион по красота. Куче получило 4 CACIB-а в поне 3 страни, едната от които трябва да е страната където кучето е регистрирано или страната-патрон на породата (например Германия за шнауцерите или Русия за борзоите), при поне 3 различни съдии за ПОВЕЧЕ от година и един ден – става Международен шампион по красота – Int.Ch
Титлата CACIB се присъжда на едно мъжко и едно женско куче, измежду победителите в класовете междинен, открит, работен и шампиони задължително с титла САС или R CAC
Res. CACIB: Резервен кандидат за международен шампион по красота – присъжда се на едно мъжко и едно женско куче, от класовете междинен, открит, работен и шампиони задължително с титла САС или R CAC
Ако кучето което спечели CACIB е вече международен шампион – Int.Ch. , кучето, което е негов подгласник, тоест спечелило е RCACIB, получава правото на кандидатура за международен шампион по красота.

Победител в клас ВЕТЕРАНИ: присъжда се на едно мъжко и едно женско куче, победители в клас ВЕТЕРАНИ за всяка порода.

КОНКУРСИ:

Всички кучета участващи в конкурсите трябва да са получили най – малко оценка ДОБЪР в ринговете.
ДВОЙКА – мъжко и женско куче от една порода и на един собственик.
РАЗВЪДНА ГРУПА – Най – малко три кучета на един развъдник
ГРУПА НА ПОТОМЦИТЕ – представя се мъжко или женско куче с неговото потомство, поне от две майки за мъжкото и двама бащи за женското.Сред потомците трябва да има кучета от двата пола, всички преминали оценка в ринга. Броя на потомците трябва да е най – малко пет.
ДЕТЕ С КУЧЕ – за деца до 14 години.
МЛАД ВОДАЧ – за деца между 14 и 18 години с кучета преминали оценки в ринговете
ВОВ – Най-красиво куче за породата – присъжда се на едно куче, избрано между всички победители / мъжки и женски / в класовете млади, междинен, открит, работен, шампионии ветерани, от една порода.
BOG – Най-красиво куче от групата – присъжда се на едно куче, избрано между всички победители на породите от една породна група
BIS – Най-красиво куче на изложбата – присъжда се на едно куче избрано между всички победители на породни групи
R.BIS – присъжда се на подгласника на BIS
BIS Ветерани – присъжда се на найкрасивия ветеран на изложбата
BIS млади – присъжда се на най – красивото младо куче на изложбата
BIS подрастващи – присъжда се на най – красивото подрастващо куче на изложбата
BIS Baby – присъжда се на най-красивото бебе на изложбата

Важно е да знаете, че спечелването на първо място, дори и с оценка отличен, не гарантира автоматично получаването на CAC или съответно CACIB. Съдията може да прецени, че кучето не заслужава кандидатурата и да не му я присъди. Същото се отнася и за R.CAC и R.CACIB.

До тук с оценките! Дано да ви е станало ясно и мистичните на вид абревиатури да са придобили смисъл във въображението Ви! Следва въпроса, какво тогава е нужно да знае и може моето куче, за да се представи пред съдията?

Представянето на кучето обикновено започва със задължителен оглед от близо от съдията или неговия помощник – проверяват се зъбите на кучето – зъбната му формула и захапката. При мъжките кучета се проверяват тестисите – след 6 месец, мъжкото куче трябва да има 2 оформени тестиса спуснати в семенните торбички! След този задължителен оглед започва същинското представяне. Съдията трябва да види кучето в движение и в стойка.
Движението се извършва по указана от съдията треактория – обикновено в кръг, понякога в триъгълник, Т образно или в права линия. Прието е кучето да тича от лявата страна на човека, който го представя. Движението човек + куче трябва да става в синхрон с темпо в което кучето тича в тръст. Редно е водача да е подходящ на ръст спрямо кучето – представете си красиво, дългокрако куче и подтичващ след него мъничък човечец в прединфарктно състояние!
Изключение от гореописания начин на движение в ринга има при немските овчарки, където движението е на скорост – кучето тича пред водача устремено силно напред.
След даден знак от съдията, водача спира и кучето трябва да бъде поставено в стойка. Стойките за различните породи кучета са различни, но основно могат да се разделят на три групи – свободни, обтегнати и ръчни. При свободната стойка водача се намира пред кучето, кучето стои опънато с поглед концентриран във водача. При обтегнатата стойка кучето се опъва устремено напред с гръб към водача. При ръчната стойка, водача е приклекнал зад кучето, като с ръце придържа главата напред и опашката в края и. Водача никога не трябва да застава между кучето и съдията, дори и съдията да смени първоначалното си място водача се грижи той отново да има видимост към опънатото в стойка куче!
Колкото по-ефектно, красиво и динамично е представянето, колкото по елегантно и зрелищно е движението на кучето, толкова по-голям е и шанса кучето да се забележи, както от съдията, така и от публиката. Никога не забравяйте, че в публиката се намират евентуалните собственици на бъдещите му деца или собствениците на бъдещите му партньори.
Когато сме просто зрители на едно такова шоу, наблюдаваме представянето на кучетата участници как се движат в ринга ефирно с лекота. Струва ти се , че само трябва да поведеш твоето куче в ринга и то ще започне да прави същите неща. Всъщност това красиво представяне е резултат от усилен и упорит труд.
С малкото кученце за което планираме изложбен кариера трябва да се работи още от бебе. Кучето ни първо и преди всичко трябва да е социално и водимо. Разбира се всичко за представянето на кучето ви на изложба можете да научите (поне на теория) от интернет! Много по-добре обаче би било ако навреме с свържете с квалифициран инструктур, който на практика да ви покаже какво е необходимо за ринговото представяне на вашето куче. Някой от тези инструктури сформират групово обучение, което всъшност е най-близо до реалната ситуация на една изложба. Има породи, които се нуждаят от специална прическа за явяването им на изложба.Някой хора сами подстригват кучетата си, други използват услугите на кучешки фризьори.
Когато кучето се представя в ринга, прието е това да става на специален рингов повод. Ринговия повод е тънко, но същевременно много здраво въже или кожа. Добре е ринговия повод да не се различава от цвета на кучето. Благодарение на ринговия повод се създава усещане, че едва ли не кучето се движи само и свободно,но на където вие го поведете. В същото време можете да удържите кучето, ако случайно хукне след друго мъжко например и да не се стига до инциденти!

Кога и дали ще изведете кучето си на изложба, решавате Вие. Важно е, обаче да знаете, че когато кучето достигне възраст за разплод, то се нуждае поне от две отлични оценки от изложби. Това е изискване на повечето от клубовете (да не кажа на всички) за издаване на родословия на бъдещите кучила.
Представянето, на изложба е забавно и увлекателно, но никога не забравяйте, каквото и да се случи в ринга, да победите или да загубите, винаги най-хубавото куче на изложбата се прибира с вас в къщи!!!

h1

Кой е Лабрадор Ретривъра?

декември 27, 2007

Как тази неизвестна в България порода за буквално една петилетка, стана модерна и търсена ? Защо? Какви са тези кучета?

Лабрадора е една от шестте породи ретривъри (кучета донасящи дивеч). Родината им е остров Нюфаундленд, където техните прародители се занимавали с изваждане на пълните с улов рибарски мрежи от леденостудените океански води. В последствие кучета от Нюфаундленд са пренесени в Англия, където веднага намират мястото си като апортьори на дивеч. Англия регистрира породата официално, а и до днес там могат да се намерят най-качествените кръвни линии.

От Втората световна война до наши дни употребата на Лабрадор ретривъра, като работно куче става все по-голяма. Лабрадорите са едни от най-успешните кучета водачи на незрящи хора и помощници на инвалиди. Използват се като кучета планински и водни спасители, както и в издирването на хора след земетресения, атентати или други случай довели до срутване на сгради. Лабрадорите са също и „митничари“ работят по летища и Контролно пропусквателни пунктове, като издирват наркотици, взривни вещества, пари и т.н Лабрадора има уникално силно обоняние, което му позволява да надушва туморни образувания или да надушва покачването на био химичните преди пристъп при хора страдащи от епилепсия.

Лабрадора е един прекрасен компаньон – член на семейството, който обожава общуването с хора, децата и винаги повдига настроението, защото непрестанно е щастлив. Лабрадора лесно се адаптира и живее в градска среда. Не е агресивен към хора или други животни. Обожава водата.

Лабрадорите са изключително интелигентни. Но трябва интелекта и изключителната им енергичност да бъдат насочени към нещо полезно, иначе лабрадора сам си измисля занимания и рискувате да заварите къщата си във вид, като тази.

83bbeaabc00a.jpg

Лабрадора не се вписва единствено в представата на хората свикнали кучето да е охранител. Тези така любеобвилни кучета, разбира се, могат да съборят крадеца като скачат по него от радост, това би било полезно, ако крадеца се страхува от кучета по принцип.Иначе всеки влязъл в дома бива посрешнат с махане на опашка, влажни езици и някоя любима топка за хвърляне.
Лабрадорите са в три, официално признати от Световната Киноложка Организация, цвята – Черен, Жълт и Кафяв.

labradorretrieversmirage.jpg
h1

Здравейте на всички

декември 25, 2007

Здравейте на всички наминали към този блог. Добре дошли сте и кучкари, и ценители, и обикновени любопитковци. Тук ще си говорим за породата Лабрадор Ретривър и въобще за тези различни от охранителните кучета градски компаниони. Надявам се темите да са интересни и коментирани. надявам се също колкото се може може повече хора да получат информация за уникалните лабрадор ретривъри и да се запалят по породата така както аз.

Баркли и Багира

Това са моите любими кучета. Баркли, мъжки на 6 години и Багира, женска на 3 години. На снимката Багира е още бебе.