h1

История на породата

януари 7, 2008

Лабрадор е една от най-популярните в целия свят породи, заема едно от първите места в рейтинга по популярност във Великобритания, САЩ, и почти всички страни от западна Европа. Кралицата на Великобритания Елизабет втора и принцовете Чарлз и Андрю, Кралицата на Белгия и Принцесата на Монако, Жак Ширак, Тед Търнар, Венеса Паради и Арнолд Шварценегер – това е само малка част от списъка на щастливите собственици на лабрадори. В нашата страна тази порода става все по-известна и любима , и това не е случайно – хората постепенно разбират, че не винаги е добре, кучето да хапе или лае, сиреч да охранява. Още повече че сред големите кучета , лабрадора е оптималният избор за всеки градски жител. Той има стабилна психика и добро здраве, не застрашава никого при общуване, неговия приятен и доброжелателен характер допада на всеки член от семейството. Тази порода е универсален компаньон, чувства се добре в жилището, с радост ще те придружи и на разходка в парка, както и на лов, ако това е хобито ти. Лабрадорите с удоволствие донасят простреляната птица, както от сушата така и от вода.Лабрадорите обожават да плуват и донасят. Лабрадора е любимеца в семейството – плюшена играчка, бавачка за децата, куче подходящо за спорт – истински спортсмен – старателен и трудолюбив.
Лабрадора не изисква от стопанина си дълги часове прекарани в обучение, защото това е една от най интелигентните породи – разбира бързо какво се иска от него и го изпълнява старателно. Лабрадорът е добра компания и за по-възрастен човек. Това е куче, което не изисква големи натоварвания, достатъчна е едночасова разходка в парка два пъти на ден. Ако взимате такова куче не разчитайте на неговите охранителни способности, с годините в селекцията на тази порода са положени големи усилия да се съхрани дружелюбния нрав, лабрадора е готов да угоди на всеки един човек.
За пръв път за лабрадора се споменава 1539 година . В отчета на кораба “Мериголд” в района на пролива Кабота, екипажа описва “ туземци с техните кучета, черно оцветени, на размер по-плътни от Борзой, които ги следвали по петите.” Това черно Нюфаундлендско куче се явява главния родоначалник на съвременните лабрадори, нюфаундленди и някой други породи. Фарли Моует , канадски писател и биолог, в своята книга “Морски трагедии” пише, че до 1950 година, кучета имащи отчетливите признаци на родоначалниците на лабрадорите, все още са се срещали по някой крайбрежия на о-в Нюфаундленд, където били наричани просто “водолази”
Блейн в “Енциклопедия на древните видове спорт” от 1840 г е отбелязал множество черти, които и днес ни привличат към тази порода – добро обоняние и послушание: “Спортсмените предпочитат Сейнт –джонската порода по много причини, защото това са неголеми, лесно управляеми и разбрани кучета – те имат превъзходно обоняние..Джентълмените ги намират толкова предани, толкова умни и така бързо изпълняващи команди, че започнали да ги използват за най-различни видове спорт и с удоволствие да ги отглеждат в домовете си.”
В периода 1865 до 1870 г важен източник на информация за селския живот било списанието “ The Field „, в което може да се намери голям обем от писания за кучетата от Нюфаундленд. “ В окръга Сейнт – Джон се срещат голямо количество средно големи, гладко космести черни кучета с височина в холката 45-60 см, наричат ги лабрадори. Много от тях са превъзходни ретривъри, но това не са Нюфаундлендите, те само са се родили на същия остров.” Велш – редактора на това списание , в своята знаменита книга “ Stonehenge on the Dog “ 1879 отделя цяла глава на Сейнт-Джон или лабрадора.

johnnie1.jpg

Сейнт-Джон

: Тук да уточня географските понятия.
Нюфаундленд и Лабрадор (на англ. Newfoundland and Labrador, на френски: Terre-Neuve-et-Labrador в превод „Новооткрита земя и Лабрадор“) е една от десетте провинции на Канада. Името Лабрадор идва от фамилното име на португалски изледовател. Географски Нюфаундленд и Лабрадор се състои от остров Нюфаундленд и региона Лабрадор на Атлантическия океан. Нюфаундленд и Лабрадор е с обща площ от 405 212 км² и население от 509 677 жители. (2001)

newfoundland_and_labrador-map.png

Нюфаундленд е острова оцветен в червено, Лабрадор е полуострова оцветен в червено

Ето го острова гледан по-отблизо

newfoundland.gif

Иберийската връзка

Мари Розалин Уилямс в своята знаменита книга “Двойното предназначение на Лабрадора”1969г публикува снимка на Cane di Castro Laboreiro, порода намерена в Северна Португалия. Тя предполага, че това лаброподобно куче може да се окаже основа , от която е започнало развитието на породата на Нюфаундленд. Португалците били велика нация от мореплаватели. Няма съмнение в това, че те взели със себе си кучета в Новия свят. Същата тази снимка била използвана много по-рано в книгата на Хаб Бард “ Работните кучета по света” 1947г Той описал тази порода, като португалско пастирско куче, дал съвсем детайлно описание “ Глава широка, с ясно изразен преход от челото към муцуната, очи среден размер, поставени по-скоро косо, имат формата на мида и са тъмни на цвят, , уши поставени широко, с широка основа, триъгълни и висят не както при хаундите, муцуната е с голяма дълбочина със здрави и силни редици зъби. Тялото е с обичайна форма, по скоро леко разтегнато, отколкото квадратно, покрито със здрави мускули, с дълбоки гърди и прибрана поясница, лапите със със среден по размер кости, прави, мускулести с кръгли компактни стъпала, опашката е със средна дължина , поставена ниско и се държи хоризонтално, когато кучето се движи.Козината е къса и много гъста, гладка на муцуната, ушите и предните крака. Цвят – всички оттенъци на сивото и различна петнистост. Височина 60см за мъжките, 55 за женските. Тегло относително голямо – средно 35 кг за мъжките и 25 кг за женските.”
Неотдавна семейство Г.А.О. Дженкинс, собственици на развъдника за лабрадори . „Beadles „, почивали в Алгавре, Южна Португалия. Там пред една бакалия видели стар черен лабрадор, кротко спящ на слънце. Те предположили, че това е куче оставено там от Английско семейство и се обърнали към собственика на магазина с въпроси относно кучето. Но той им казал, че това е неговото куче, което принадлежи към изконно Португалска порода и такива кучета има много в окръга. Заинтригувани от това откритие целия остатък от отпуската на семейството бил посветен на издирване на такива кучета, които се оказали в изобилие , черни, жълти и петнисти. Въпреки, че Дженкис открили редица различия , всички тези кучета ужасно много приличали на лабрадори.Във всяка достъпна литература има препратки към иберийските корени на лабрадорите.canedicastrolaboreiro.jpg

Cane di Castro Laboreiro
Английските аристократи започнали да купуват тези кучета , при това полагали много усилия, да съхранят породата чиста, въпреки, че някой добавяли кръв от други ретривъри или сетери. В родословията на повечето лабрадори няма кръв от други породи.Лабрадора се установил, а и останал до ден днешен най-популярното куче за апорт на дивеч.За висшата аристокрация си остава чест да имат такова куче ( самата кралица на Англия е собственик на един от известните работещи развъдници) При това в породата се култивират и работните качества необходими за ретривърите: издръжливост, сила, любов към водата, а за по-меко подаване на дивеча, често предпочитали кучета с непълна зъбна формула.
Както е известно лабрадорите са в три цвята : Черен, Жълт и Шоколадов. От начало се признавали само черните екземпляри. Първите две жълти кученца лабрадори , за пръв в историята на породата били получени от двама черни родители и в рода на които имало само черни предци от Майор Редклиф в 1899г. Мъжкия получил името Hyde Ben и станал първият регистриран жълт лабрадор в Англия. Това куче станало основа за тези развъдници, които се заинтересували от този цвят. Шоколадовия цвят от време на време се появявал в поколенията , но бил признат от стандарта много по-късно.
Всички съвременни лабрадори произлезли от развъдниците на Английски знатни особи от началото на века. Интересен факт е когато в 1933г от Нюфаундлен била донесена двойка кучета за обновление на кръвта, техния тип на практика не се отличавал от развъдените кучета в Англия! Това още един път доказва с какво внимание английските развъдници съхраняват чистотата на популацията.
От средата на 60те години в породата започнали явно да се отделят работни (ловни) и шоу линии, въпреки че разликата между тях понякога е толкова значителна, че даже е трудно да си представим, че това е една и съща порода. Работните линии никога не се смесват с шоу линиите , целия живот на тези кучета минава на полеви изпитания и шампионати , сред тях има Полеви Шампиони ( Field Trail Champion – F.T.Ch), които не трябва да се бъркат с Шоу-шампионите. Работните кучета, като правило са с по-леки кости, по слаби и сухи. Шоу лабрадорите имат съвсем друга външност – достатъчно здраво куче , с масивни кости и обемна гръдна клетка, мощна глава и широка запълнена муцуна. Но без да гледаме на различията във външния вид от лабрадора се иска винаги само едно: прекрасен контакт с човека и това може да се прояви само със специална експертиза – било то на полеви изпитания или екстериорна изложба.
През 70 години на Шоу-ринга се появили няколко различни типа: по-къси и тежки, с широки черепи и тежки къси муцуни. В настояще време в породата се наблюдава тенденция към тип кучета с ъс здраво телосложение , здрави, но и елегантни, голямо внимание се отделя на правилното заъгляване на крайниците, по-леки и ефектни движения. Водещите развъдчици се борят за по-добри работни качества при лабрадорите, мечтата е да се възроди отново титлата Двоен Шампион (Шоу и полеви) , която е съществувала в довоенното време.
Присъстват и такива неголеми вътрепородни различия между кучетата от черните и жълти линии. Като правило черните кучета са с по-разтегната форма, отколкото жълтите и с някой разлики в строежа на главата. Стандарта признава три цвята в породата: Черен, Жълт и Шоколадов. В последните години в световен мащаб се наблюдава тенденция към увеличаване поголовието на шоколадови линии, които изглеждат много ефектно. В Европа избягват смесването на жълти и шоколадови линии, тъй като това води до изсветляване на шоколадовия цвят и появяването на светли очи и жълти кучета с липса на пигментация. В САЩ не се придържат към подобни принципи и много често се срещат връзки между жълти и шоколадови лабрадори.
Основното поголовие от лабрадори е средоточено в развъдници във Великобритания, Сащ, Франция,Белгия, Холандия и Скандинавските страни. “Законодателите на модата”, както е известно все още остават Англичаните – при тях са най-известните развъдници и най-голямото поголовие от лабрадори ( произвеждат се над 30 000 кученца годишно) , въпреки неголемите размери на страната. Всеки по -сериозен развъдник зад граница винаги се старае в своето развитие да се равнява на Английските и да работи предимно на базата на Английски кръвни линии. Разбира се след време във всеки развъдник се получава собствен тип куче, при всички съществуват собствени принципи на развъждане при подбора на двойките и интуиция и развъдника в крайна сметка или получава всемирно признание или постепенно угасва.
В настоящето световно признание и известност са получили Английски развъдници като Bradking, Blondella, Cambremer, Poolstead, Rocheby, Lejie, Sandylands, Kupros и много други

Селекция и развитие

Можем определено да кажем, че черните водни кучета са пристигнали от Нюфаундленд. От къде са се взели техните предци може да е несигурно, но на един епизод от ранната история на породата можем напълно да се доверим. Това е разказ за това как едно семейство се заело с породата и я намерило напълно подходяща за своите цели. В статия в списание“ The Field “ от февруари 1990г граф Мелмсбъри пише за своя прадядо, втория граф Мелмсбъри, който в 1823 или 1824 г купил кучета, които тогава се наричали малкия Нюфаундленд. По това време Мелмсбъри се намирал в Херн в Дорсет, имението му било разположено в дълбока долина, която често била заливана от река, там имало и много много дивеч.

heron_court_malmesbury.jpg

Имението Malmesbury
Преминавайки недалеч от Пул, Мелмсбъри втори видял кучета с кораби от риболовна флотилия от Нюфаундленд. Те така бързо и естествено намирали донасяли риба , че графа на мига решил, че тези кучета са идеални за претърсване и подаване на дивеч и че с тях може да се ловува прекрасно в неговия дом. Това имало решаващо значение.

stjohnsdogs.jpg

Приблизително така изглеждали кучетата докарани в Пул
В статия за “ The Field “ от декември 1989г. Уилсън Стефенс отбелязва, че в повечето големи имения малко се използвали превъзходните породи ретривъри. Това било факт до момента в който не се появило оръжие за лов с пълнител. До този момент лова бил лежерно занимание, използвали се двуцевни пушки. Пойнтерите, сетерите и другите ловни кучета се пускали за една или максимум две убити птици за изстрел, през останалото време почивали. В това време не било толкова нужно бързо и ефективно събиращо дивеч куче.
Повсеместно в Британия и в други дворянски семейства оценили породата , купувайки кучета от северните пристанищни градове, като Гринок, който търгувал с Нюфаундленд. В книгата на Спрака “Лабрадор Ретривър” е цитирана забележката на Лорд Джордж Скот за това, Че херцог Бекклей и граф Хоум имали лабрадори, но през втората половина на XIX век породата почти отмряла , запазили се само в някой местности на Южното крайбрежие на Англия. После Лорд Скот описва така възраждането на породата – “ Лорд Далкейд, шестия херцог Бакклей и дванадесетия граф Хоум изкарали няколко зимни сезона в Борнмут в началото на 1880 те години на лов (там имало първокласен дивеч – диви патици) Те били така смаяни от работата на кучетата на граф Мелмсбъри, особено във вода. Лорд Мелмсбъри подари по няколко кучета и на двамата лордове.”
Като начало с този подарък, лабрадорите започнали бавно да се разпространяват във великите домове на Британия, особено в обкръжението на Лорд Бакклей и Хейзал Лаорд Хоум.Очевидно Хейзал взел със себе си кучета, когато заминал да работи при Сър Фредерик Грехам, който по9късно позволил на своя зет Граф Верулам да вземе няколко екземпляра и да основе развъдник, с тази линия започва историята на развъдник “Munden”, принадлежащ на достопочтения Холанд Хайберт.
Кое е особено забележително, породата се е разпространявала само благодарение на своите забележителни работни качества.На Лабрадорите може да се каже им е провървяло, заради това че са ги притежавали богати и влиятелни хора, които не изкарвали пари от развъждане на кучета. Тези обстоятелства позволили на породата да се развива спокойно и в добри ръце. Може да се каже, че Лорд Джордж Скот е бил движен и от друг мотив пишейки книгата “Лабрадор” – това е желанието да покаже постиженията на неговото семейство и някой други известни семейства в поддържането на чистотата на породата лабрадор. За това той прилага и родословията на кучетата
В предисловието към своята книга той прямо заявява“ Както е видно, всяка достоверна породна линия в своето родословие произлиза от кучета , също описани в тази книга и води към основателя на породата лабрадор ретривър в нашата страна. Няма никакви доказателства, че по-рано са съществували някакви родоначалници към които можем да доведем родословията на истинските лабрадори.”
И действително , всички линии излизат от кучетата подарени от Граф Мелмсбъри на Лорд Далкейд и Лорд Хоум. Особено трябва да отбележим мъжкия Avon1885, развъден от лорд Мелмсбъри, който се счита за прародител на съвременната порода. Може да се допусне, че болшинството от съвременни породисти лабрадори произлизат в своето родословие от кучетата, живели в известни имения , и Бакклей и други собственици на имения поддържали чистотата на породата, но в крайна сметка все пак тук там се появявало използване на кучета от други породи в развъждането на лабрадорите.

h29-1.jpg

Avon

avon_nero_gyp.jpg

Нов статус

Във времето, когато Лабрадорите, постепенно се разпространявали в цяла Британия се изменила и ситуацията в лова. В статия за списание “ The Field “ Стефанс отбелязва, че методите за лов рязко се променили през 1860г, във връзка с появата на оръжие за лов с пълнител. Сега ловците вместо да зареждат, практически можели да поддържат непрекъснат огън по дивеча.В повечето имения подгонването на дивеча станало нормално.Сега били нужни по-голямо количество кучета, които да вдигат дивеча за ловците. При вдигането на голямо ято и непрекъснатия огън се отстрелвали много повече птици. Това означавало, че вече било необходимост добро, надеждно и бързо куче за търсене и подаване на дивеч, специализирано куче предназначено именно за тази работа.Естествено всички тези качества ги има лабрадора, но на попреден план излязъл Флеткоутед ретривъра. Това е съвършено друга порода , възможно да е смес от овчарка, сетер и до някаква степен лабрадор. Флеткоутед ретривърите били царете на лова цялата последна четвърт на XIX век, те се превърнали в много ефективни и управляеми ретривъри. Породата привлякла вниманието на много богати хора, които били доволни да дадат и доста голяма сума за един добър екземпляр. Както на лов, така и по изложби Флет коутед ретривърите били много популярни кучета в края на XIX век. Лабрадора останал в страни и бил почти забравен, въпреки че забравен не е точната дума – тези които познавали породата, винаги я поставяли на първо място.
С течение на времето се развили три причини, които изменили статуса на лабрадорите. Първата – още неуверено, но необратимо се наложили полевите изпитания за кучета, втората – нарасналата популярност на кучешките изложби, и третата, но най-значителната – благодарение на усилията на достопочтения Холанд Хайберт лабрадорите в 1903г били признати от Киноложкия Клуб, като отделна порода.
Лорд Честърфилд, мистър Портал и мисис Куинтин Дик съставили племенната книга и протоколите за полеви изпитания за ретривъри за 1899- 1922 г, публикувани от Лабрадор ретривърския клуб. Авторите написали “ В 1875г Киноложкия Клуб провел първите полеви изпитания за пойнтери и сетери, но честа за провеждането на първите полеви изпитания за ретривъри принадлежи на Обществото на Международната Лига на ловни кучета, и към това общество отправяме благодарността на всички, които от цялата си душа се интересуват от ретривъри. Първите изпитания за ретривъри са проведени през 1899г за смесена група ретривъри и шпаниоли, тогава победил Painter Флеткоутед ретривър..”
“1906 г станала знаменателна в историята на подобни изпитания. А. Холан – Хайбърт представил на изпитания Munden Single, първия лабрадор участвал в състезанието. До това време Флет коутед ретривърите винаги побеждавали Кърли коутед ретривърите, но от 1906 лабрадорите започнали да установяват небивали рекорди в работата за която се използват и до ден днешен…”
И действително в племенната книга е записан Munden Single, получил сертификат за заслуги на международни изпитания , проведени от Лигата на ловните кучета в Шербурн 1904г. Бавно, но сигурно лабрадорите започнали да доминират на полеви изпитания, така че – до Първата Световна война , повечето победи принадлежали именно на тях. Постоянни победители и прекрасни производители станали двама мъжки на майор Портал и Peter of Faskally на капитан Батър. Основите били положени. Станало ясно,че лабрадорите на полеви изпитания са по-добри от другите ретривъри, въпреки, че понякога ги побеждавали особено надарени Флеткоутед ретривъри, а по-късно и Голден ретривъри. Не минало много време и ловците започнали да си избират лабрадори, като ретривъри. Популярността на Флеткоутед ретривърите отминала, но не съвсем, в последните години породата започва да се възражда – особено на изложби. По късно напред излезли Голдън ретривърите , но на полевите изпитания за лабрадорите практически няма съперници.

peteroffaskally.jpg

Peter of Faskally

Изложби и съревнования

Може би за тези, които не обичат кучешките изложби , това ще е малко неочаквано заключение, но най-значителния фактор в стабилизирането на породата станал признанието и от Киноложкия клуб, което позволило на лабрадорите да участват в изложби. На кучешките изложби изведнъж се появили много лабрадори, което дало възможност за сравнение на кучетата. Определени мъжки екземпляри много бързо си създали име на добри изложбени кучета, благодарение на което станали и влиятелни производители. Няколко кучета създавали определен тип , това били действително победителите, и за това този тип се съхранявал и продължавал. Тези факти сами по себе си навеждат на определени мисли. По принцип до този момент Киноложкия клуб бил своеобразен регулатор на различните дейности в света на кучетата, но сега имало много ентусиасти на които определени аспекти от дейността на ключа не се харесвали. Например съществуващата практика да се регистрират кучета от смесени породи, като принадлежащи на породата на която най-много приличат. Това било разпространено сред шпаниолите, в голяма степен се срещало и при ретривърите. В 1916 година Horton Max спечелил два сертификата в състезания, като лабрадор, включително и СС на Cruft’s. При Max имало голям процент примес на кръв от Флет коутед ретривър, тай изглеждал като много красив лабрадор, но все пак не бил породисто куче. Затова след победите на Max се състояло събрание на големите развъдчици на лабрадори, на което събрание било решено да се създаде клуб за защита и реклама на породата. И още веднъж, това била група от изключителни хора, хора заможни и много способни, така че решено – бил образуван клуб.

Клуб на лабрадор ретривърите

Клуба бил основан през 1916 г, негов пръв председател станал достопочтения Холанд-Хайбърт, лорд Кнатсфорд. Този пост той заемал до своята смърт в 1935г Секретар станала мисис Куентин Дик, Лорна, графиня Хоув, която заемала този пост 45 години. Клуба станал център за развитие на породата, особени усилия били полагани за провеждането на полеви изпитания и защитаването на интересите на породата в Киноложкия клуб. За изработване на породния стандарт на лабрадор ретривъра, в клуба бил създаден комитет. По-късно този стандарт бил приет от Киноложкия клуб. През следващите години този стандарт бил много пъти променян и подобряван, въпреки че някой съвременници предпочитат да се придържат към оригиналната версия.
Клуба внимателно следил за благосъстоянието на ловците, от които в този момент зависело бъдещето на породата. В началото от тях не се искали такси за постъпване в клуба, но в последствие трябвало да платят концесионна вноска. Клуба не организирал самостоятелни изложби, но предвиждал специални награди на други изложби. Първоначално специалните сертификати се давали само на кучета с двойно предназначение, или на такива представяни на изложбите от ловци.През годините напред били създадени още много клубове за реклама на лабрадорите, предимно на местно ниво , но и до днес няма съмнение, че победата в изпитания проведени от Клуба на Лабрадор ретривърите, или сертификат от същия клуб на шампионат, си остават изключителна награда.

Графиня Хоув

Някой коментатори считат, че лабрадорите са открити от графиня Хоув, но не е така. Когато графинята се заема с лабрадорите, породата вече била определена, макар и в неголеми граници. Графинята бързо станала доминираща фигура в света на лабрадорите, нищо значително в развитието на породата не убягвало от нейното внимание. Графиня Хоув участвала в комитета за организацията на полеви изпитания при Киноложкия клуб, което само по себе си си е голямо постижение, защото Киноложкия клуб бил чисто мъжка територия.Дълги години Графинята останала единствената жена в този комитет. Няма съмнение, че Графиня Хоув имала голямо влияние. В допълнение към своята административна дейност Графиня Хоув основала чудесен развъдник за лабрадори (BANCHORY ), който произвел цял отряд шампиони по изложби, полеви изпитания и двойни шампиони. От десетте двойни шампиони графинята имала четири Banchory Bolo, BanchoryPainet, Banchory Sunspeck и Bramshaw Bob.Нейните работни кучета побеждавали на съревнования на най-високо ниво, нейния знаменит шампион на полеви изпитания бил шампиона Balmuto Jock, станал трикратен шампион на състезания за ретривъри. Двойния шампион Bramshaw Bob две години подред ставал Бест ин шоу на Cruft’s. В течение на 15 години, до Втората световна война, развъдника Banchory бил на върха на своя успех.Графинята не могла да задържи това положение в следвоенните години, въпреки, че тя имала още едно знаменито изложбено куче – шампиона British Justice.
К.Макки Сандерсън в Племенната книга на лабрадор ретривърите за 1949 година пише за графиня Хоув: “ Безспорно, тя беше най-добрия и полезен приятел на нашата порода за последните 25 години. Нейната енергична пропаганда на интересите на породата, постоянните успехи на изложби и полеви изпитания в голяма степен способстваха за развитието на интереса към лабрадорите и нарастващата им популярност при жените.Смелите действия на лейди Хоув така по необичаен начин помогнаха на породата. Тя купуваше кучета за изложби, работа и пропаганда за породата, и на нея в много по-голяма степен, отколкото на други , принадлежи заслугата за това, че сега лабрадорите заемат водеща позиция в света на ловните кучета.”

bramshaw_bob_ingleston_banc.jpg

Промяна в разбиранията за цвета на козината

Друга важна крачка напред било признаването на жълтия цвят за породата, макар и доста бавно и неохотно.Първоначално в кучилата се раждали кученца с различен цвят, но повечето развъдчици считали, че лабрадорите, това са черни кучета с няколко бели петна на допустими места. Съдбата на кученцата с други цветове била предопределена по рождение. Семейство Редклиф регистрирали жълтия Ben of Hyde, като лабрадор, и с това кучетата с жълт цвят започнали да се разпространяват в породата. В самото начало на развъждането на кучета с жълт цвят Вероника Уормленд се заинтересувала от тези кучета, вероятно в отговор на предишната забрана на цвета, тя с двойни сили се заела с развъждането и рекламата на жълтите лабрадори. Съвместно с други ентусиасти, но основно благодарение на нейните усилия, в 1924година бил създаден Клуба на жълтите лабрадори.Неговата главна цел била да осигури благоприятни условия за представянето на жълтите лабрадори на изложби и полеви изпитания, които по-рано били недостъпни за тях. Цвета получил мощен тласък благодарение на едно изключително куче, мъжкия Golden Morn, който може да се намери, като първоизточник на всички родословия на жълти лабрадори, а също и най-успешното изложбено куче в този период – шампиона Banchory Danilo. Независимо от това,че последния бил черен, той носел в себе си жълт ген.Повечето родословни жълти лабрадори произлизат от дъщерите на Golden Morn и Danilo.
Шоколадовия цвят претърпял същото съпротивление и недоверие, но импулса в неговото развитие станали победите на изложби на знаменитото куче от 70-те години, шампиона Follytower Merrybrook Black Stormer, шоколадов на цвят. Начело с него, лабрадорите с шоколадов цвят на козината започнали бързо да прогресират. Но трябва да отбележим, че от гледна точка на ловни способности, най-добри си остават черните лабрадори.Някой хора предпочитат жълтите и успяват добре да ги обучат, а шоколадовите имат най-недобри ловни способности.

follytower.gif

Follytower Merrybrook Black Stormer

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: