Как съжителстват дете и куче?

Цял живот съм искала да имам коте или куче. Е, получих хамстери, риба и всички дворни котки на село бяха мои, но не е същото. Може би затова, когато порастнах едно куче не ми беше достатъчно и така се сдобих с две. Не че нямаше коментари от страна на роднини и приятели “ Луди ли сте да взимате второ куче, я да си родите едно дете” Точно тогава, когато опитите ни да си имаме бебе бяха напразни. Малко по малко свикнах с мисълта, че може да съм бездетна, но точно тогава разбрахме, че съм бременна. Всички наоколо бяха много щастливи, леко притеснени как аджеба ще съжителстват бебето и две кучета, при това големи по 40 килограма всяко. Но освен един, никой не посмя да попита какво ще правим с кучетата. Знаеха отговора предварително и той беше - кучетата остават.

Така сина ми Виктор се роди на 10 ти март 2007 и след три дни престой в болницата се прибрахме в къщи при татко му и двете кучета.

Много ме изненада реакцията на двете кучета, не обърнаха никакво внимание на бебето, все едно са знаели че то ще се роди. Като знам, че обонянието им е толкова силно, че спокойно могат да ти направят хормонален анализ, съм сигурна, че наистина са знаели за появяването на бебето и то им се стори съвсем естествено. Докато Виктор сам не почна да общува с тях те не му обръщаха особенно внимание.

Първо се притеснявах да ги събирам в една стая, стотици наговорени глупости, как бебето може да развие алергия от тяхната козина. Оказа се точно обратното, не само не развива алергия, а и кучетата предпазват децата от развитието на алергии.

http://bglabrador.fastbb.ru/?1-7-0-00000065-000-0-0-119

Но още края на втория месец се запознаха лице в лице. От тогава са неразделни. Всички любими игри на Виктор са свързани с кучетата. Е, не проходи върху тях, както ми се искаше, но това е защото кучетата се скатават, а не защото на Виктор му липсва желание.

Какво е мнението ми по въпроса за съжителствата дете – куче – ми по-хубава комбинация няма. Кучето учи детето да е внимателно и грижовно, прави го щастливо, някой ден за съжаление ще му даде първия урок за края на живота – смъртта.

Когато чуя в парка майка да крещи на детето си – бягай от кучето, то е мръсно и ще те ухапе – ми идва аз да ухапя нея. Какво цели с това? Детето да се страхува от кучета, ми честита му фобия за цял живот. Същата майка ще му създаде и още много.

Гледала съм американски образователни филми за деца – езика на кучето – където учат децата кое поведение на кучето е дружелюбно и кое означава стой на далеч. В същите филмчета имаше и напътствия как да реагираш на съответните знаци от страна на кучето- например куче, което скача по детето с желание да си играе – детенце замръзва без да мърда ( поза дърво) на кучето спира да му е интересно и се отдалечава. На това е много по-полезно да научиш детето си, отколкото да му втълпяваш глупави и неверни неща. Сигурна съм, че моите кучета са много по-чисти от доста хора. Дори им мия зъбите по-често отколкото го правят някой хора за себе си.

И още, животните разтоварват хората от стреса, помагат им да се почувстват обичани, доставят емоциите, които ни липсват в забързаното ежедневие ( така не ни се налага да ползваме сериалите, като емоционални заместители) и ни учат как да обичаме и как да изразяваме чувствата си. Правят ни по-добри родители, защото ни учат на отговорност. Аз така виждам нещата за себе си.